Slide Menu by DART Creations
Да поживеем, да умрем, а след това? Къде отива душата?

 От еволюционист към креационист

 

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.

Знамения и чудеса

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.

 

Наближаващата Световна Кулминация!

You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.

 

Да поживеем, да умрем, а след това? Какво се случва с личността?

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Съществуват много спорове за това, дали думите на Исус Христос в Евангелието от Лука 16:19-31 трябва да бъдат разбирани буквално, или като притча. Някои християни смятат, че в тази история Той дава представа на слушателите Си за живота след смъртта. Други се позовават на многобройни текстове от Писанието , които си противоречат на представата за рая и ада, произтичаща от този текст, и смятат, че Исус предлага тук съвсем друг урок.

 

За нещастие много съвременни религиозни учители изолират тази притча от оригиналния й контекст и я използват като средство за сплашване на хората. Религиозно „покаяние”, което може да настъпи вследствие на страх от ада, както е описан в този текст, наистина е възможно, но то има дълбока нужда от силата, идваща единствено от истинското оценяване на Божия характер и от правилно разбиране на Писанието.

 

В началото на нашето изследване ще разгледаме внимателно какво представлява една притча и след това – условията, при които Исус Христос я разказва. Навярно тогава ще разберем по-добре уроците, съдържащи се в историята за богатия човек и Лазар.


Речникът „Рендъм Хаус Колидж” предлага следното определение за притча: „Кратка алегорична история, предназначена да разкрие истина или морален урок”. В пълния конкорданс на Груден тази идея се доразвива, като се казва, че притчите в Библията са използвани „по-общо от където и да било”. Знаем, че библейските писатели са използвали и чисто измислени притчи (както когато дърветата молят тръна да им стане цар – Съдии 9:8-15), и действителни ситуации в притчите. Но каквато и да е формата им, тя е само средство за представяне на даден морален урок.

Исус често е използвал притчи, когато е поучавал хората. Чрез тях е стимулирал най-дълбок размисъл, знаейки, че ако говори прекалено буквално, много от слушателите Му бързо ще забравят чутото. И не само това! Други пък, за които в притчите Му се съдържа суров урок, може да се ядосат толкова много от директното му изричане, че биха се опитали да Го накарат да млъкне чрез сила. „Мъдър като змия и незлоблив като гълъб”, Исус цитира думите от Исая 6:9: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат; и като слушат, да не разбират”. (Лука 8:10). В конкорданса на Грубен се обяснява: „Спасителят често е говорил а хората с притчи, видно от Писанията. Той ги е използвал, з да покрие истината от онези, които не желаели да я видят. Докато хората, които наистина искат да разберат значението им, няма да се спрат пред нищо, за да го открият.”

Тук е подходящо да се запитаме на кого говори Исус Христос в Лука 16:19-31. С каква категория хора общува? В стих 14-ти четем: „А всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.” Следователно Исус говори на фарисеите, известни от цялото Евангелие със своя неизменен отказ да се отнасят честно с Бога и с истините, които Той разкрива.
Можем да бъдем сигурни, че от всички хора, които поучава Исус не се отнася към никого по-предпазливо, отколкото към лукавите фарисеи. Те действат измамно и увъртат, но Той постъпва спрямо тях мъдро и често. Най-безопасния начин е да си служи с притчи и алегории. Доказателство за това, че те не разбират голяма част от поученията Му, можем да открием в молитвата на Исус, записана в Лука 10:21: „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците”!
От Марк 4:33-34 се вижда, че уроците на Исус Христос почти неименно са формулирани в притчи: „С много такива притчи им прогласяваше Словото,според както можеха да слушат. А без притчи не им не им говореше, но насаме обясняваше всичко на своите ученици”.

СЕГА СМЕ ГОТОВИ ДА РАЗГЛЕДАМЕ
Притчата за богатия човек и Лазар и да се опитаме да установим истинската вест, която Исус иска да разкрие чрез нея.
„Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи,когато туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; па и кучетата дохождаха, та лижеха краката му” .(Лука 16:19-21)
Кого символизира богаташът? Евреите са извънредно много благословени от познаването за Бога и Неговия план за спасението на цялото човечество. Те са получили „осиновението и славата, заветите и закона, богослужението и обещанията”. (Римляни 9:4). Само евреин би могъл да се моли на „своя отец Авраам”, както ще видим,че ще направи богаташът по-нататък в историята. Еврейската нация е представена недвусмислено ясно чрез този персонаж .
Обратно, Лазар символизира духовно нищите хора – езичниците, с които евреите трябвало да споделят наследството си. Думите от Исус са им били добре познати: „Ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до седмия край”. (Исая 19:6 )

За съжаление те не споделят от духовното си богатство с езичниците. Считат ги за „кучета”, които трябвало да се задоволяват с духовните „трохи”, падащи от трапезата на техните господари. Споменатата метафора е добре позната. Исус я е използвал и преди , когато изпитвал вярата на ханаанката: „Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата”. А тя рече: „Така, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им”! (Матей 15:26,27).
Богатите евреи са съхранявали истината само за себе си, и по този начин са се покварили. Само миг преди да разкаже притчата, Исус укорява фарисеите за духовната им самонадеяност: „Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между човеците е мерзост пред Бога”. (Лука 16:15). Какъв ще бъде резултатът от това драстично и неадекватно самомнение?
„И сиромахът умря, и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. И в пъкъла, като беше на мъки, и подигна очи, видя отдалече Авраам и Лазар в неговите обятия. И той извика, казвайки: „Отче Аврааме, смили се за мене и извикай Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък”. Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш и освен всичко това между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така щото ония, които биха искали да минат от тук към вас да не могат, нито пък от там да преминат към нас”. (Лука 16:22-26).

Евреите подобно на Лазар са се наслаждавали на „добър живот” на земята, но не са направили нищо специално, за да благославят в духовно отношение своите съседи. Тях не ги чака бъдеща награда. „Но горко на вас богаташите, защото сте приели вече утехата си! Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете”. (Лука 6:24-25).
Обратно, нищите по дух, символизират чрез Лазар, ще наследят небесното царство. Езичниците, които „гладуват и жадуват за правдата”, ще се заситят. „Кучетата” и грешниците, презирани от считащите се за праведни фарисеи, ще влязат в небесното царство преди тях: „Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство”. (Матей 21:31).
Притчата завършва с това, че богаташът умолява братята му да бъдат предупредени, да не би да ги постигне неговата участ. Моли Авраам да възложи на Лазар тази поръчка, като привежда аргумента: „Ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят” (Лука 16:30). Авраам отговаря: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (стих 31).
Така Исус укорява фарисеите, че не обръщат внимание на Писанията и предвижда, че дори свръхестествено събитие не би променило сърцата на хората, които упорито отхвърлят ученията на „Мойсей и на пророците”.

ЧУДОТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ИСТИНСКИЯ ЛАЗАР малко след това потвърждава заключението на Исус. Някой възкръсва от мъртвите и въпреки това братята на „богаташа” не се покайват. На практика фарисеите дори замислят да убият Лазар след възкресението му. Неговият живот им напомня за собственото им лицемерие.
Днес много християни смятат, че Притчата за богаташа и Лазар е документално описание на преживяванията на двама души след смъртта. На базата на това схващане някои твърдят, че в ужасните мъчения на ада хората няма да престанат да горят през цялата вечност. Както в притчата за дърветата и тръна (Съдии 9:8-15), и тук възникват сериозни проблеми, ако историята се възприема буквално.
Можем ли да вярваме, че всички светии са събрани в обятията на Авраам? Ако е така, в чии обятия се намира самият Авраам? Ако наистина има голяма бездна между небето и ада, как е възможно Авраам да чуе богаташа? Най-смущаващото обаче е как светиите могат да се радват на безоблачно небесно щастие и в същото време да чуят виковете на измъчваните грешни?

Можем ли да вярваме , че всички светии са събрани в обятията на Арваам ? Ако е така , в чии обятия се намира самият Авраам ? Ако наистина има голяма бездна между небето и ада , как е възможно Авраам да чуе богаташа? Най-смущаващото обаче е как светиите могат да се радват на безоблачно небесно щастие и в същото време да чуват виковете на измъчваните грешни?


Друг един проблем , който възниква от буквалното възприемане на тази история , може да се нарече „тайната на все още пълните гробове”. Ако притчата се възприема буквално . очевидно е , че нито един от двамата главни герои не би могъл да прекара дълго време в гроба-и двамата ще бъдат грабнати бързо и отнесени на съответните им места за награда или възмездие. Телата им очевидно отиват с тях, защото виждаме, че богаташът повдига очите си и желае езикът му да бъде охладен от капка вода от пръста на Лазар, който, както видяхме, почива в скута на Авраам. Напоследък са ексумирани достатъчно много гробове, за да се разбере, че телата на умрелите са все още там и не са отнесени нито на небето, нито в ада след погребението им. Те се превръщат в пръст и очакват възкресението.

От посочените примери започваме да разбираме, че в тази притча Исус не се опитва да обясни какво представлява животът след смъртта. Той има предвид само неверността на евреите относно възложената им от Бога отговорност. Като носители на специалната вест на Божията истина те напълно се провалят в споделянето й с езичниците, които имат силно желание да я чуят. В действителност цялата 16-та глава е посветена на темата за боравенето с истината.
Започвайки от първия стих, Христос дава друга притча за управлението на пари или собственост. „Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.” След като е разгледал принципа за отговорността към материалните блага, Исус отваря темата за отговорността спрямо истината. Чрез притчата за другия богат човек Той нагледно илюстрира как евреите са се оказали неверни спрямо духовните богатства, подобно на настойника на богаташа – спрямо физическото богатство.


Да се опитваме да разширяваме значението на Притчата за богаташа и Лазар, за да доказваме доктрината за ада, означава да пропуснем акцента – истината, която Исус разкрива. В Библията на много други места се говори с непогрешима яснота за пъкъла. Никъде в Писанията не се казва, че грешните ще се мъчат в пъкления огън през безкрайната вечност. Напротив, ще бъдат унищожени тотално. Исус никога не е компроментирал целостта на Свещените писания чрез учения, противопоставящи се на изобилните им свидетелства по въпроса.
Истината за ада може да се установи, като се изследват само няколко от многобройните библейски текстове, говорещи открито по този въпрос. Преди това обаче трябва да си спомним, че „заплатата на греха е смърт, а дарът от Бога е вечен живот”. (Римляни 6:23). Има само две възможности за всяка душа. Хората, които приемат Исус Христос и Неговата изкупителна жертва, ще живеят вечно; онези, които не я приемат, ще умрат завинаги. Ако неправедните страдат безкрайно дълго, те би трябвало да имат вечен живот, колкото и да е болезнен. Знаем обаче, че вечният живот се дава само на онези, които приемат Исус Христос.

Разгледайте следните ясни текстове от Писанието, които говорят за наградата на неправедните:
„А нечестивите ще загинат и враговете Господни ще бъдат като отборните агнета; ще изчезнат, като дим ще изчезнат.” (Псалм 37:20).
„Ето иде денят, който ще гори като пещ; и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче.” (Малахия 4:3).
„Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.” (Матей 10:28).
„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бученето, а стихиите, нажежени, ще се стопят; и земята, и каквото се е вършило по нея, ще изчезнат.” (2 Петрово 3:10).
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.” (Откровение 21:8).
Могат да бъдат цитирани много други текстове, но и тези достатъчно ясно показват, че окончателната съдба на грешните е смъртта. Обърнете внимание, че в Писанията са използвани най-силните възможни думи, за да се опише пълното унищожение на нечестивите. Човек, който честно желае да научи истината, не може да се обърка от тези ясни думи. За грешните се пази огън, но той е толкова горещ, че ще изгори и унищожи напълно всички. Когато свърши работата си, ще угасне. Никъде в Библията не се говори за вечно горящ огън – дори в историята за богаташа и Лазар.*
*Някои хора се питат какво означава изразът „до вечни векове”, намиращ се в Откровение 20:10. В други подобни пасажи се казва, че това означава „докато е жив човекът”. Прочетете Изход 21:6; 1 Царе 1:22; Йона 2:6 и др. „Вечен огън” може да се разбира и в смисъла на вечните последствия от него, а не от продължителността му, както е примера за Содом и Гомор в Юда 7 глава.

Би било трагично, ако не успеем да разберем действителния смисъл на притчата, разглеждайки я извън обстановката, в която Исус я разказва. Нека приемем урока, който ни се дава, и да го приложим към собствения си живот. Дали вършим всичко, което е по силите ни, за да разпространяваме спасителната вест? Имаме ли истинска любов към хората около нас, поканили ли сме ги да споделят духовното ни наследство? Ако трупаме богатствата си подобно на древните евреи, ще станем равнодушни, самодоволни и лицемерни. Обратно, чрез активно служене от любов връзката ни с Христос, а също и с околните, ще става все по-силна и все по-изпълнена със съдържание.
Нека не съчиняваме страшни истории на базата на християнските си преживелици. Нека разберем, че наистина „Бог толкова обича света, щото даде Своя Единствен Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).


ОБЯСНЕНИЕ НА НЯКОИ ТРУДНИ
БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ



1 Царе 28:14: „И рече й: „Какъв е изгледът му?” А тя рече: „Един старец възлиза и е обвит с мантия”. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си доземи, та се поклони”.
Този спиритически сеанс се цитира като доказателство за живот след смъртта. Ето няколко точки, които доказват противното:
1. Магьосниците са били осъждани на смърт и изгонвани от страната (стих 3, Левит 20:27).
2. Бог се отдръпва от Саул и не общува с него (стих 15).
3. Самуил е накаран на „възлезе” (синоним на: „възкачва се”, „излиза” и „качва се”). Нима праведните мъртви не се намират на небето? Хората, които вярват в безсмъртността на душата, не мислят така.
4. „Самуил” е описан като „старец, обвит в мантия”. Така ли се появява безсмъртната душа? Откъде си взема душата тяло? Предполага се, че душата е безтелесна. Дали настъпва възкресение? Нима Бог се подчинява на вещиците, изпълнявали волята им и възкресява Самуил? Ако не, тогава може ли сатана да възкресява?
5. При появата си Самуил казва на Саул: „Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен.” На другия ден Саул се самоубива на бойното поле. Къде обитава Самуил, ако грешният Саул ще отиде на същото място?
6. Никъде не се казва, че Саул вижда именно Самуил. Той получава информация от втора ръка – от вещицата – и от нейното описание решава, че това е Самуил. Истината е, че дяволът мами безпътната стара жена и тя от своя страна мами Саул. Това не е друго освен спиритически сеанс, дирижиран от дявола.
7. Ужасните последици от греха на Саул се разкриват със следните думи: „Така Саул умря… понеже беше се съвещавал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях, а до Господа не се допита; затова Той го умъртви.” (1 Летописи 10:13, 14).

Матей 10:28: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.”
В този текст Исус ясно заявява, че душата не е природно безсмъртна. Тя може и ще бъде унищожена в ада. Какво обаче има предвид, когато говори за убиването на тялото, а не на душата? Възможно ли е душата да съществува отделно от тялото? Някои казват, че може, но Библията твърди обратното.
В текста еврейската дума „психе” се превежда с думата „душа”, но в 40 други текстове тя е преведена с „живот”. Например Исус казва: „Който изгуби живота си (психе) заради Мен, ще го намери” (Матей 16:25). Очевидно „психе” не може да означава „душа” в този пример или ще излезе, че хората изгубват душата си заради Христос. Тук думата е преведена правилно „живот”.
Какво да кажем за Матей 10:28? Ако сложим думата „живот” вместо „душа”, текстът напълно ще се съгласува с останалата част на Библията. Тук разликата е между човек, който може да отнеме физическия живот, и Онзи, който може да отнеме вечния живот. Ето доказателство от думите на Исус: „А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от ония, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кога да се боите; бойте се от оногова, който, след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла.”

(Лука 12:4, 5).
Иначе казано, тук думата „душа” означава не само живот, но вечен живот. Обърнете внимание, че Лука казва същото като Матей, с изключение на това, че не се изразява с „убива душата”, а с „хвърля в пъкъла”. Това означава същото нещо. Хората могат да убият тялото и да отнемат физическия живот. Бог хвърля в пъкъла и отнема вечния живот. Не само телата им ще бъдат унищожени в този огън, но и животът им ще бъде прекратен завинаги.

Матей 25:46: „И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.”
Добре е да отбележим: Исус не казва, че грешните ще живеят във „вечно наказание”. Какво е наказанието за греха? „Заплатата на греха е смърт” – казва Библията. Възмездието е пълно унищожение, и то вечно (1 Солунци 1:9). С други думи, това е наказание, което няма да има край, защото няма да има възкресение от тази смърт, т.е. то ще има вечни последици, а няма да трае вечно.
Ап. Павел казва, че „заплатата на греха е смърт” (Римл. 6:23). Ап. Йоан нарича Божието възмездие „втората смърт” (Откр. 21:8). С други думи, смъртта (т.е. унищожението) ще бъде вечна.

Марк 9:43, 44: „И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, [ дето червеят им не умира и огънят не угасва]” .
В този стих думата „пъкъл” е преведена от гръцката дума „геена”, което е друго наименование на долината Хином край стените на Ерусалим. Тук е бил изхвърлян боклук и труповете на животни, които са изгаряли в постоянни тлеещ огън. Онова, което се е спасявало от огъня, е било унищожавано от личинките, които се хранят с мъртва плът. „Геена” символизира мястото на пълното унищожение.
Исус ни учи в този стих, че огньовете на ада не могат да бъдат угасени от никого. Пророк Исая казва: „Не ще могат да се избавят от силата на пламъка” (Исая 47:14). И бърза да добави в същия стих: „… понеже той не ще бъде въглен да се огрее някой, нито огън, пред който да седне”. Неугасимият огън ще угасне, след като свърши работата си. Ерусалим е предупреден, че ще изгори с „неугасим огън” (Еремия 17:27), т.е. ще е напълно унищожен, видно от 2 Летописи 36:19-21.
Пламъците и червеите символизират пълното унищожение на греха и на грешниците. Посредством пламъците на „геената”, горяща пред очите им, Исус си служи с най-образния символ пред фарисеите, за да представи окончателното и пълното унищожение на нечестивите.
Хората, които цитират този стих, за да подкрепят своето учение за естественото безсмъртие на душата, се изправят пред истинска дилема. Защо? Защото огънят и червеите действат не върху безтелесни души, а върху тела! В Матей 5:30 Христос казва, че „цялото тяло” ще бъде хвърлено в ада.
В Исая 66:24 същата картина за ада (геенна) е представена с неугасим пламък и унищожителни червеи. В този случай обаче се използва думата „трупове” и това разкрива факта, че огънят поглъща мъртви тела, а не безтелесни души.

Лука 23:43: „А Исус му рече: „Истина, истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая.”
Някои заключават от този стих, че душите получават наградата си веднага след смъртта, обратно на твърденията на други библейски текстове. Забележете обаче два погрешни момента в това предположение. Първо, въпреки че Исус казва на разбойника „Истина, истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая”, цели три дни по-късно Той казва на Мария, че все още не се е възнесъл при Отца е в рая – в Откровение 2:7 се казва, че Дървото на живота „е всред Божия рай”, а в Откровение 22:1, 2, че Дървото на живота е до Реката на живота, която тече от трона на Бога. Няма съмнение, че раят е там, където се намира тронът на Бог-Отец. Въпросът е как Исус може да каже на разбойника, че ще бъде с него в рая още същия ден, след като Той не е бил там цели три дни по-късно.
Второ, Исус и разбойникът не умират в един и същи ден. Когато войниците идват малко преди залеза да снемат телата от кръстовете, Исус вече е починал (Йоан 19:32-34). Разбойниците обаче са живи и затова пречупват краката им, за да ускорят смъртта им и за да предотвратят евентуално бягство. Без съмнение те са живи и след залеза в часовете на съботата, а може би и след това. Как може Исус да уверява разбойника, че ще бъде с Него в рая същия ден, след като не умират и двамата в „този ден”?
Очевидно противоречие отпада, когато обърнем внимание на факта, че пунктуацията в Лука 23:43 е добавена от небоговдъхновени хора при превода на Библията. Преводачите са поставили запетая преди думата „днес”, докато в действителност тя трябва да бъде след нея. Тогава стихът ще изглежда по следния начин: „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мен в рая”. С други думи, Исус казва: „Уверявам те днес, когато не мога да спася никога; днес, когато собствените Ми ученици Ме изоставиха и когато умирам, както умират престъпниците; да, уверявам те в спасението ти!”
Моля ви да отбележите също, че разбойникът не иска да бъде взет „в рая”. Той моли: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си”. И именно този е моментът, когато Исус ще си спомни за него и ще го вземе в царството Си.

2 Коринтяни 5:6, 8:
„И тъй понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа; понеже казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем угодни на Него”.
От първи до осми стихове се прави съпоставка между сегашното смъртно състояние и бъдещия безсмъртен живот в небето. Обърнете внимание на изразите, които са използвани за двете различни състояния:

СМЪРТНО БЕЗСМЪРТНО

  • „земен дом” „Божие здание”

  • „скиния” „неръкотворен дом”

  • „смъртното” „нашето небесно жилище”

  • „в тялото” „отстранени от тялото”

  • „отстранени от Бога” „у дома при Бога”


Ап. Павел също говори за обличане с „нашето небесно жилище” (стих 2) и жадува „смъртното да бъде погълнато от живота” (стих 4). Ключът към цялото разкритие лежи в описанието на третото състояние. След като изразява желанието си да бъде облечен с безсмъртие апостолът заявява, че „облечени с него, да не се намерим голи” (стих 3). Изразявайки мисълта си по друг начин, той казва: „… не че желаем да се съблечем …” (стих 4).

Става ясно, че състоянието на голота или „съблеченост” не е нито телесно, нито безсмъртие, но смърт о гроб. Апостолът разбира, че човек не преминава мигновено от състоянието си на облечен с „небесния дом”. Смъртта и гробът са по средата и той обозначава това състояние като „съблечен” или „гол”.

В друг текст ап. Павел казва точно кога ще се промени смъртното ни естество. В 1 Коринтяни 15:53: „…при последната тръба… тленното трябва да се облече в нетление”. Това ще стане, когато Исус дойде отново на нашата земя.


1 Петрово 3:18-20:

„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведния – за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по Дух; с Който отиде, та проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълго търпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчегът, в който малцина, тоест осем души, се избавиха чрез вода.”

Тези стихове на Свещеното Писание са разбирани погрешно от много хора. Проповядва се, че Христос всъщност е слязъл в по-ниски области на земята и е проповядвал на изгубените души, които са били затворени в някакво чистилище или може би преддверие на ада. Това е много далеч от действителното значение на текста. Нека сега го разгледаме внимателно и да разберем истинския му смисъл. Казва се: „…Защото и Христос един път пострада за греховете, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а животворен по Дух, с Който отиде, та проповядва…” Най-напред обърнете внимание как Христос проповядва на тези духове „в тъмнината”. Той го прави „по Дух” и тази дума е написана с главна буква в Библията (б. пр. – англ. Библия). Т.е. отнася се за Светия Дух. Каквото и да е проповядвал Христос по време на този период, правил го е чрез Светия Дух.

Имайки това предвид, нека попитаме следното: „Кога е извършено споменатото проповядване?” Отговорът е в стих 20: „Които едно време бяха непокорни, когато Божието дълго търпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчегът.” Проповядването е ставало, докато ковчегът се с строял от Ной в допотопния свят. Още един въпрос: „На кога се е проповядвало?” В цялата Библия тази терминология се използва за хора, вързани в „затвора” на греха. Давид се моли: „Изведи из тъмница душата ми!” (Псалм 142:7). Ап. Павел говори за своите преживявания със следните изрази: „… и ме заробва под греховния закон.” (Римляни 7:23). Тук той просто казва, че Христос в присъствал по време на строежа на Ной чрез Светия Дух; убеждавал е сърцата им и ги е призовавал да влязат в ковчега. Тук няма абсолютно нищо, което да посочва, че Исус се е отделил от тялото, когато е умрял, и че е бил в някакво подземно място, където е служил на злите духове. Самият текст дава ясен отговор и на трите въпроса – Той е проповядвал чрез Светия Дух. Правил го е, докато ковчегът се е строял. Правил го е на „духовете в тъмницата”, т.е. за онези хора, чийто грешен живот е „вързан” в „затвора” на греха.


Откровение 14:10, 11:

„Той ще пие и от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ, нито кой да е, който приема белега на името му.”

Думите „до вечни векове” не означават непременно „без край”. В Библията тази дума е използвана 56 пъти* във връзка с неща, които са почти приключили.

*”До вечни векове” може да се намери в библейския конкорданс под думата „винаги” (англ. „ever”).

В Изход 21:1-6 се казва, че слугите на евреите е трябвало да служат на своите господари „завинаги”. Очевидно това е възможно, докато слугата е жив. Анна завежда своя син Самуил в Божия дом да живее там „завинаги” (1 Царе 1:22), но тя разбира под това „през всичките дни на живота си” (стих 28).


Изразът е ясно определен в Псалм 48:14: „Защото този Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.” Запустението на Едом трябва да продължава „непрестанно” (Исая 34:10). Христос е наречен „свещеник до века” (Евр. 5:6), но след изличаването на греха Неговата дейност като свещеник ще приключи. В Библията се казва, че „всички, които вършат беззаконие… ще се изтребят завинаги” (Псалм 92:7).

 

Статистика за сваляния

1.
Космическият конфликт - CosmicConflictTheOrigin%20ofEvil_SubS.avi (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/ИГРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ФИЛМИ)
19957
2.
Разкриване тайната на живота - Razkrivane tainite na jivota.avi (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/НАУЧНИ ФИЛМИ)
9345
3.
Последната битка CD1 - la ultima batallia 1.dat (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/ИГРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ФИЛМИ)
7478
4.
Последната битка CD2 - la ultima batallia 2.dat (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/ИГРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ФИЛМИ)
7112
5.
Последните събития - 393%20-%20Sybitiya%20na%20poslednoto%20vreme.avi (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/ИГРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ФИЛМИ)
4843
6.
Космическият Конфликт Български дублаж - CosmicConflict-TheOriginofEvil_DubBG.avi (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/ИГРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ФИЛМИ)
4345
7.
Откриването на Ноевия Ковчег - NoahArk.avi (ФИЛМИ, ВИДЕО - BG/НАУЧНИ ФИЛМИ)
3444
8.
4. Стъпките на Божия спасителен план - tema4.mp3 (ДРУГИ - BG/AUDIO- СТЪПКИТЕ КЪМ ХРИСТОС - ПЪЛЕН СЕМИНАР - (8теми) - ВАРНА)
3443