Образование

Публикации

Защо грехът бе допуснат

Всяко изявление на творческа сила е израз на безпределна любов. Върховната власт на Бога включва в себе си пълнота от благословения за всички сътворени същества. Псалмопевецът пее:

“Ти имаш крепка мишца;  силна е ръката Ти и издигната десницата Ти. Правда и правосъдие са основа на престола Ти;

Милост и истина ходят пред Твоето лице.

Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите;

Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат; защото Ти Си славата на Силата им...

Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита и на Светия Израилев да бъде наш Цар” (Пс. 89:13-18).

Изява на Божията непроменима любов е също историята на великата борба между доброто и злото още от времето, когато тя за първи път започна на небето, до пълната победа над бунта и окончателното изкореняване на греха.

Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благоволение. Той имаше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос - Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога. “И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “Чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Пр. 8:22-30 - ЦП).

При сътворяването на всички небесни същества Отец действаше чрез Сина Си. “...чрез Него бе създадено всичко... престоли било или господства, или началства, или власти, всичкото чрез Него и заради Него се създаде” (Кол. 1:16 - ЦП). Ангелите са Божии служители. Те излъчват светлината, която всякога произлиза от присъствието на Бога, и с бързи крила летят да изпълняват Неговата воля. Но Синът, помазаният на Бога, “отпечатък на Неговото същество”, “сияние на Неговата слава”, “държейки всичко чрез Своето могъщо Слово”, има върховна власт над всички тях. “Славен престол, отначало високопоставен”, бе мястото на светилището Му, “скиптър на правота” бе скиптърът на царството Му (Евр. 1:3, 8; Еремия 17:12). “Пред Него са блясък и величие, сила и красота в светилището Му.” “Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице” (Пс. 96:6, 89:14).

Тъй като законът на любовта е основа на Божието управление, щастието на всички разумни същества зависи от съвършеното им съобразяване с неговите велики принципи на правда. Бог очаква от всички свои създания служба от любов - служба, подбудена от оценяването на Неговия характер. Той не се радва на едно принудено послушание; на всички дава свобода на волята, за да Му служат доброволно.

Докато сътворените същества служеха от любов, в Божията вселена съществуваше съвършена хармония. Радост бе за небесните множества да изпълняват намеренията на своя Създател. Удоволствие им правеше да отразяват Неговата слава и да изявяват подобаващата Нему хвала. И докато над всичко бе любовта им към Бога, любовта им един към друг бе несебелюбива и изпълнена с доверие. Никаква нотка на несъгласие не нарушаваше небесната хармония. Но в това щастливо състояние настъпи промяна. Едно от създанията злоупотреби със свободата, която Бог бе дал на Своите творения. Грехът се зароди в най-почитания от Бога след Христос и най-висшия по сила и слава сред обитателите на небето. Луцифер, “синът на зората”, бе пръв от осеняващите херувими, свят и неосквернен. Той стоеше в присъствието на Великия Творец и непрестанно излъчващата се слава, обкръжаваща вечния Бог, почиваше върху него. “Така казва Господ Йехова: “Ти си печат на съвършенство; пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни... Ти беше херувим, помазан да засеняваш; и Аз те поставих... Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе” (Езекиил 28:12-15, 28).

Малко по малко Луцифер започна да подхранва желанието за себевъздигане. Писанието казва: “Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си” (Езекиил 28:17). “А ти думаше в сърцето си: “...ще възвиша престола си над Божиите звезди... Ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13, 14). Въпреки че всичката му слава бе от Бога, този мощен ангел започна да я приписва на себе си. Недоволен от положението си, макар почитан сред небесните множества, той дръзна да пожелае честта, дължима единствено на Твореца. Вместо да се стреми да възвиси Бога в чувствата и във верността на всички сътворени същества, намерението му бе да спечели за себе си тяхната служба и вярност. И като пожела славата, с която безкрайният Бог бе облякъл Своя Син, този княз на ангелите се устреми към властта, която бе изключително право само на Христос.

Сега съвършената хармония в небето бе нарушена. Склонността на Луцифер да служи на себе си вместо на своя Създател породи съмнение у тези, които смятаха, че Божията слава трябва да бъде над всичко. В небесен съвет ангелите умоляваха Луцифер. Божият Син му представи величието, добротата и справедливостта на Твореца и святата и непроменима същност на закона Му. Сам Бог бе установил реда в небето; отклонявайки се от него, Луцифер щеше да презре своя Творец и да тръгне към гибел. Но даденото с безкрайна любов и милост предупреждение само възбуди у него дух на съпротива. Остави се да бъде завладян от ревност спрямо Христос и стана още по-решителен.

Това бе целта на този княз на ангелите: да оспори върховенството на Божия Син и по този начин да обвини Твореца и да всее недоверие в Неговата мъдрост и любов. Към тази цел той възнамеряваше да насочи силата на своя превъзходен ум, който след Христовия бе пръв между Божието множество. Но Този, Който искаше волята на всички Негови творения да бъде напълно свободна, не остави никого непредупреден за объркващата софистика, чрез която би могло да се направи опит бунтът да бъде оправдан. Преди да започне великата борба всички трябваше да имат ясна представа за Божията воля, Чиято мъдрост и доброта бяха изворът на всичката радост.

Царят на всемира събра при Себе Си небесните множества и им изложи истинското положение на Своя Син; показа им връзката, която Той поддържа с всички сътворени същества. Божият Син споделяше трона на Отца и славата на вечния Самосъществуващ обкръжаваше и двамата. Около трона се събраха святите ангели - огромно, безкрайно множество - “десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди” (Откр. 5:11), най-възвишените ангели, служители и подчинени, радващи се в светлината, падаща върху тях от присъствието на Божеството. Пред събраните небесни обитатели Царят заяви, че никой освен Христос - Единородният на Бога - не може да прониква напълно в Божиите намерения и на Христос е поверено да изпълни могъщите съвети на Неговата воля. Божият Син бе изпълнил волята на Отца в създаването на всички небесни множества и на Него, както и на Бога, те дължаха почит и вярност. Христос щеше да упражни Божествена сила при сътворяването на земята и на нейните обитатели. Но във всичко това Той нямаше да потърси власт или себевъзвишаване, противно на Божия план, но щеше да възвеличи славата на Отца и да изпълни Неговите намерения на благодат и любов.

Ангелите с радост признаха върховенството на Христос и покланяйки Му се, изразиха своята любов и обожание. Луцифер се поклони заедно с тях, но в сърцето му бушуваше странна, жестока битка. Истина, справедливост и вярност се бореха срещу завист и ревност. Влиянието на святите ангели сякаш го увлече за известно време. Когато от хиляди радостни гласове се издигнаха в мелодични трели хвалебни песни, духът на злото сякаш бе победен. Неизразима любов развълнува съществото му, душата му се изпълни с любов към Отца и Сина и стана съзвучна с безгрешните поклонници. Но гордостта от собствената му слава го облада. Желанието му за върховенство се възвърна и той пак се поддаде на завистта към Христос. Оказваните му високи почести той не оцени като особен Божи дар и затова те не предизвикваха в него никаква благодарност към Създателя.

Славеше се със своя блясък и възвишеност и пожела да стане равен на Бога. Бе обичан и почитан от небесното множество, ангели с радост изпълняваха заповедите му и бе облечен с мъдрост и слава по-голяма от тяхната. Но Божият Син стоеше по-горе от него като Същество, едно с Отца по сила, власт и авторитет. Христос участваше в съветите на Отец, докато Луцифер нямаше достъп до Божиите намерения. “Защо? - питаше се този могъщ ангел. - Защо Христос да има върховенство? Защо Той е почитан повече от мене?”

Напускайки мястото на непосредственото Божие присъствие, Луцифер започна да разпространява сред ангелите дух на недоверие. Работеше потайно и за известно време успя да прикрие истинското си намерение под маската на почитание към Бога. Започна да внушава съмнения по отношение на законите, които управляваха небесните същества, намеквайки, че макар за обитателите на световете да са необходими закони, ангелите, като много по-издигнати същества, не се нуждаят от такива ограничения, защото собствената им мъдрост е достатъчен водач. Те не били същества, които биха могли да обезславят Бога; всичките им мисли били святи. За тях не бе възможно да съгрешат, както не бе възможно и за Бог. Издигането на Божия Син като равен с Отца било несправедливост спрямо него, който, твърдейки сам, също бил достоен за поклонение и почит. Ако като княз на ангелите би могъл само да стигне до своето истинско възвишено положение, това щяло да бъде голямо благо за цялото небесно множество; защото целта му била да осигури свобода за всички. Но сега дори свободата, която имали до този момент, била към края си, защото им бил назначен един абсолютен Управител, на Чийто авторитет всички трябвало да отдават почит. Такива бяха тънките измами, които чрез коварството на Луцифер бързо се разпространиха в небесните дворове.

Нито положението, нито авторитетът на Христос се промениха. Завистта на Луцифер, фалшификациите му и исканията му за равенство с Христос предизвикаха необходимост да се изяви истинското място на Божия Син - а то бе същото, каквото и в началото. Много от ангелите обаче бяха заслепени от измамите на Луцифер. 

Като се възползва от любовта и доверието на подчинените му святи същества, той така изкусно пося в умовете им собственото си недоверие и недоволство, че те не прозряха неговото вмешателство. Луцифер представи Божиите намерения във фалшива светлина - предаде ги лъжливо и изопачено, за да подбуди несъгласие и недоволство. Хитро привлече слушателите си да изразят своите чувства и после, когато думите им можеха да послужат за постигане на целта му, ги повтаряше като доказателство - че ангелите не били напълно в хармония с Божественото управление. Твърдеше, че самият той е съвършено верен на Бога, настоявайки заради стабилността на Божественото управление да се направят необходими промени в реда и законите на небето. И докато възбуждаше съпротива към Божия закон, внушавайки собственото си недоволство в умовете на подчинените си ангели, той уж се стараеше да отстрани роптанието им и да примири негодуващите с реда в небето. Докато тайно подбуждаше ангелите към протест и бунт, Луцифер най-умело се стараеше да изглежда, че единственото му намерение е да съдейства за верността им и да запази хармонията и мира.

Така разпален, духът на недоволството вършеше коварното си дело. Макар че нямаше открит разрив, сред ангелите постепенно назряваше разделение. Някои гледаха с добро око на нашепванията на Луцифер против Божието управление. Макар до този момент да бяха в съвършено съгласие с реда, който Бог бе установил, сега те започнаха да роптаят и да се чувстват нещастни, че не можеха да проникнат в Неговите неизследими съвети; негодуваха срещу намерението Му да възвиши Христос. Бяха готови да подкрепят искането на Луцифер за равен авторитет с Божия Син. Но верните и истинните ангели поддържаха мъдростта и справедливостта на Божествения закон и се опитваха да примирят недоволните същества с Божията воля. Христос бе Божи Син. Той бе едно с Бога още преди съществуването на ангелите. Винаги бе стоял отдясно на Отца; Неговото върховенство, така пълно с благословение за всички, намиращи се под благодатната Му власт, досега не бе оспорвано. Хармонията на небето никога не бе нарушавана; защо сега трябваше да има несъгласие? Верните ангели виждаха само ужасните последствия от несъгласието и със сериозни умолявания съветваха недоволните да се откажат от намеренията си и да отдадат вярност на Бога и на Неговото управление.

С голяма милост, в съгласие с Божествения Си характер, Бог дълго търпя Луцифер. Никога до този момент духът на недоволство и несъгласие не бе познат в небето. Това бе нов елемент - странен, тайнствен, непредсказуем. Самият Луцифер най-напред не познаваше истинското естество на своите чувства. Известно време се боеше да разкрие мислите и въображенията на сърцето си, но не ги изостави. Не виждаше накъде отива. Но за да се убеди Луцифер в заблудата си, Бог положи такива усилия, каквито само Безкрайната Любов и Мъдрост можеха да положат. Беше доказано, че недоволството му няма причина и му бяха представени последиците от неговото упорство в бунта. Луцифер се убеди, че не е прав. Той разбра, че “праведен е Господ във всичките Си пътища и благодатен във всичките Свои дела” (Пс. 145:17), че Божествените закони са праведни и че това трябва да признае цялото небе. Ако бе сторил така, може би щеше да спаси себе си и много ангели. По това време той още не беше отхвърлил напълно верноподанството си към Бога. Макар че напусна поста си като осеняващ херувим, все пак, ако желаеше да се върне към Бога, ако признаеше мъдростта на Създателя и се задоволеше да заеме мястото, отредено му във великия Божи план, той би бил възстановен на своята служба. Дошло бе време за окончателно решение: напълно да се отдаде на Божественото ръководство или да застане в открит бунт. Почти стигна до решение да се върне, но гордостта му попречи. Твърде голяма жертва бе за един, така високо почитан, да признае, че е съгрешил, че собствените му въображения са били фалшиви - да се подчини на авторитета, срещу който действаше с цел да докаже, че е несправедлив.

Състрадателният Творец, копнеещ за милост към Луцифер и неговите последователи, се стараеше да ги измъкне от бездната на гибелта, в която бяха готови да се хвърлят. Но милостта Му бе изтълкувана превратно. Луцифер посочваше Божието дълготърпение като доказателство за собствената си правота, като знак, че Царят на всемира би приел неговите условия. Ако ангелите застанат твърдо с него - заяви той, - те все още биха могли да спечелят всичко, което желаеха. Той упорито защитаваше поведението си и напълно се отдаде на великата борба против своя Създател. Стана така, че Луцифер - “носителят на светлина”, който споделяше Божията слава и присъстваше до Неговия трон, чрез престъплението стана сатана, което означава “противник” на Бога и на святите същества и погубител на ония, които небето му бе поверило да води и пази.

Отхвърляйки с пренебрежение аргументите и умоляванията на верните ангели, той ги нарече заблудени роби. Предпочитанието към Христос обяви като акт на несправедливост както към него, така и към всички небесни множества, и съобщи, че няма повече да се подчинява на това потъпкване на общите им права. Заяви, че никога отново няма да признае върховенството на Христос. Решил бе да придобие честта, която трябвало да му бъде отдадена и да застане начело на всички, които биха станали негови последователи. И обеща на ония, които влязат в неговите редове, ново и по-добро управление, при което всички ще се наслаждават на свобода. Големи ангелски множества отбелязаха намерението си да го приемат за свой водач. Поласкан от благосклонността, с която бяха приети обещанията му, той се надяваше да спечели на своя страна всичките ангели, да стане равен със самия Бог и цялото небесно множество да му се подчинява.

Верните ангели все още продължаваха да увещават него и симпатизантите му да се покорят на Бога. Представяха им неизбежния резултат, ако откажат: Този, Който ги бе сътворил, бе способен да ги надвие и справедливо да накаже бунтовната им дързост. Никой ангел не можеше успешно да се противопостави на Божия закон, така свещен както самия Бог. Те предупреждаваха всички да запушат ушите си срещу измамните разсъждения на Луцифер и увещаваха него и последователите му да потърсят без отлагане Божието присъствие и да признаят заблудата си в оспорването на Неговата мъдрост и авторитет.

Мнозина бяха разположени да приемат този съвет, да се покаят за негодуването си и да поискат отново да бъдат приети с благост от Отца и Сина. Но Луцифер беше приготвил друга измама. Могъщият бунтовник заяви сега, че присъединилите се към него ангели са отишли твърде далече, за да се върнат обратно; че той познавал Божествения закон и знаел, че Бог не би им простил. Той заявяваше, че покорят ли се на небесния авторитет, всички щели да загубят своята чест и да бъдат свалени от поста си. Що се отнася до самия него, той бил решил никога да не признае отново авторитета на Христос. Единственият път за него и за последователите му бил да отстояват свободата си и да придобият чрез сила правата, които не са им дадени доброволно.

Колкото за самия Сатана, наистина той бе отишъл вече твърде далече, за да се върне. Но не беше така със заслепените от неговите измами. За тях съветът и умоляванията на верните ангели отваряха врата на надежда. И ако бяха послушали предупрежденията, може би щяха да се измъкнат от примките му. Но те позволиха на гордостта, на привързаността към техния водач и на желанието за неограничена свобода да вземат надмощие и най-накрая отхвърлиха умоляванията на Божествената любов и милост.

Бог позволи на Сатана да продължи делото си, докато духът на недоволство узря в активен бунт. Необходимо бе сатанинските планове да бъдат развити напълно, та истинското им естество и цел да се видят от всички. Като помазан херувим Луцифер бе високо почитан, много обичан от небесните същества и влиянието му върху тях бе силно. Божието управление не включваше само небесните обитатели, но и обитателите на всички сътворени от Него светове. И Луцифер бе направил извода, че ако увлече със себе си в бунта небесните ангели, би могъл да увлече и всички други светове. Той майсторски бе представил нещата в своя полза, прибягвайки до софистика и измама, за да постигне целите си. Измамната му сила бе мощна. Прикрит зад маската на фалша, той печелеше предимство. Всичките му деяния бяха така забулени в тайнственост, че на ангелите им беше трудно да открият истинското естество на неговото дело. Докато то не се развиеше напълно, злото му естество не можеше да бъде изложено на показ; недоволството му нямаше да бъде разкрито като бунт. Дори верните ангели не можеха напълно да схванат характера му и да разберат до какво водеше делото му.

Отначало Луцифер така направляваше своите изкушения, че сам той да изглежда невинен. Ангелите, които не можа напълно да подведе на своя страна, той заклейми с безразличие към интересите на небесните същества. За собственото си дело обвини верните ангели. Неговата политика бе с подли аргументи да представи превратно Божиите намерения. Всичко просто той обгърна с мистерия и с изкусно преиначаване хвърляше съмнения даже и върху най-ясните изявления на Йехова. А високият му пост - така тясно свързан с Божественото управление - даваше още по-голяма сила на изказванията му.

Бог можеше да употребява само средства, съответстващи на правдата и истината. Сатана употребяваше това, което Бог не можеше - ласкателство и измама. Опита се да фалшифицира Божието слово и представи криво плана на Неговото управление. Твърдеше, че Бог не е справедлив да налага на ангелите закони, че изисква подчинение и послушание от Своите създания в стремежа си просто да възвеличи Себе Си. Затова пред обитателите на небето и пред всички светове бе необходимо да се покаже, че Божието управление е справедливо, че законът Му е съвършен. Сатана бе направил да изглежда, че самият той се стреми да осигури доброто на вселената. Истинският характер на узурпатора и неговата истинска цел трябваше да бъдат разбрани от всички. Необходимо бе време, за да изяви той себе си и злите си дела.

Сатана приписа на Божието управление дисхармонията, която собственото му поведение причини в небето. Всички злини - заяви той - са резултат от Божественото управление. Твърдеше, че личната му цел била да усъвършенства заповедите на Йехова. Затова Бог му позволи да прояви естеството на своите претенции, да покаже до какво биха довели предложените от него изменения. Собственото му дело трябваше да го осъди. Отначало бе твърдял, че не е бунтовник. Целият всемир трябваше да види измамника без маска.

Дори когато Сатана бе изхвърлен от небето, Безкрайната Мъдрост не го унищожи. Тъй като Бог приема само служба от любов, верността на собствените Му творения трябва да почива върху убеждение в Неговата праведност и благост. Неподготвените да схванат естеството и последствията на греха, обитателите на небето, непадналите светове не биха могли да видят Божията справедливост в унищожаването на Сатана. Ако Бог го бе премахнал незабавно, някои щяха да Му служат от страх, а не от любов. Влиянието на измамника нямаше да бъде премахнато напълно, нито духът на бунта щеше да бъде изкоренен. За доброто на целия всемир през безкрайни векове той трябваше по-пълно да развие своите принципи и обвиненията му против Божественото управление трябваше да бъдат видени в истинската им светлина от всички сътворени същества. Така справедливостта и милостта на Бога и неизменността на Неговия закон можеше завинаги да бъдат поставени извън всяко съмнение.

Бунтът на Сатана трябваше да бъде урок за всемира през всички идващи векове - постоянно свидетелство за естеството на греха и за ужасните му резултати. Сатанинското управление, неговото влияние върху хора и ангели щеше да покаже какъв е плодът, когато се отхвърли Божият авторитет. То щеше да свидетелства, че благоденствието на всички сътворени от Бога същества е свързано със съществуването на Божието управление. Така историята на този ужасен опит за бунт трябваше да бъде една постоянна застраховка за всички святи същества, предпазно средство срещу измама относно естеството на престъплението - тя трябваше да ги пази от извършване на грях и от изтърпяване на наказание за него.

Този, Който управлява в небесата, вижда края от началото - това е Този, пред Когото са разкрити тайните на миналото и на бъдещето и Който зад страданията, тъмнината и унищожението, причинени от греха, вижда изпълнението на Собствените Си намерения на любов и благословение. Макар че “облак и мрак са около Него, правда и съд са основа на престола Му” (Пс. 97:2). И един ден обитателите на всемира - както верни, така и неверни - ще разберат това. “Делата Му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави. Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той” (Втор. 32:4).

Follow Us

Subscribe Our Newsletter

Amazing Deals, Updates & Freebies In Your Inbox

People's Poll

Ако имахте средства, къде предпочитате да живете?
logo

Изучавай Библията и открий
истинската връзка с Исус

banner

Social & newsletter

© 2017 Gospel Media. All Rights Reserved.Design & Development by Gospel media

Search