Публикации

Думите или делата, на какво да вярваме?


 
 Дойде и при втория, комуто каза същото и той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият". В планинската проповед Христос каза: "Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата" (Мат. 7:21). Искреността се изпитва не с думите, а с делата. Христос не казва на някого: " Какво особено казвате?", а "Какво особено правите?" (Мат. 5:47). Изпълнени със смисъл са Неговите думи: "Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате". Думите нямат стойност, ако не са придружени от подобаващи дела. Това е поуката, която извличаме от притчата за двамата сина.  Тази притча бе изречена при последното Христово посещение в Ерусалим преди Неговата смърт. Той бе изгонил от храма купувачите и търговците. Гласът Му бе говорил на сърцата им с Божия сила. Изумени и ужасени те се подчиниха на Неговата заповед без извинение и съпротива. Когато страхът им стихна, свещениците и старейшините, връщайки се в храма, намериха Христос да изцелява болните и умиращите. Те чуха гласове на радост и хвалебно песнопение. В същия храм децата, чието здраве бе възвърнато, размахваха палмови клонки и пееха "Осанна" на Давидовия Син. Младенчески гласове шепнеха хваления за могъщия Изцелител.
Но всичко това не бе достатъчно свещениците да превъзмогнат предразсъдъка и ревността си  На следващия ден, когато Христос поучаваше в храма, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: "С каква власт правиш тия неща? и кой ти е дал тая власт?" Свещениците и старейшините имаха непогрешимо потвърждение за силата на Христос. Когато очистваше храма те видяха по лицето Му да проблясва небесен авторитет и не можеха да се противят на силата, чрез която говореше. В чудните Си дела на изцеление Той отново бе отговорил на въпроса им. Бе дал неоспоримо доказателство за Своята власт. Но то не бе желано. Свещениците и старейшините тайно се надяваха, че Исус ще се прогласи за Помазаник, та да могат да злоупотребят с думите Му и да подбудят народа срещу Него. Те се стремяха да унищожат влиянието Му и да Го умъртвят. Исус знаеше, че нямаше да повярват в личното Му свидетелство, че е Христос, ако не познаеха в Него Бога или не видеха в делата Му  потвърждението за Неговия Божествен характер. В Своя отговор Той избягва спора, който те се надяват да предизвикат, и насочи осъждението върху самите тях. Той каза: "Ще ви задам и аз един въпрос, на който ако Ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците?"  Свещениците и водачите бяха объркани "и те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте; но ако речем: от човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоан за пророк. И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Рече им и Той: "Нито аз ви казвам с каква власт правя тия неща".  "Не знаем". Този отговор бе една лъжа. Но свещениците прозряха положението, в което бяха, и излъгаха, за да се прикрият. Йоан Кръстител бе дошъл, носейки свидетелство за Оня, Чиято власт те в момента оспорваха. Той Го бе посочил, казвайки: "Ето Божият Агнец, Който носи греха на света" (Йоан 1:29). Той Го бе кръстил и след кръщението, когато Христос се молеше, небесата се разтвориха и Божият Дух слезе върху Него подобно на гълъб; в същото време от небето се чу глас, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение"(Мат.3:17). Припомняйки си как Йоан бе повторил пророчествата относно Месия, припомняйки си сцената при кръщението на Исус, свещениците и водачите не посмяха да кажат, че Йоановото кръщение е от небето. Ако признаеха Йоан за пророк, какъвто вярваха че е, как можеха да отрекат неговото свидетелство, че Исус от Назарет е Божият Син? А те не можеха да кажат, че Йоановото кръщение е от човеците поради хората, които вярваха, че Йоан е пророк. И така те казаха: "Не знаем".  
Тогава Христос даде притчата за двамата сина. Когато бащата отиде при първия син, казвайки: "Иди работи днес на лозето", синът бързо отвърна: "Не искам". Той отказа да се покори и по лоши пътища и компании. Но впоследствие се разкая и се покори на повика. Бащата отиде при втория син със същото нареждане: "Иди работи днес на лозето". Този син отговори: "Аз ще ида, господине", но не отиде. В тази притча бащата представлява Бога, лозето - църквата. Чрез двамата сина са представени две групи от хора. Синът, който отказа да се подчини на заповедта, казвайки: "Не искам", представляваше онези, които живееха в открито престъпление, които не си даваха вид на благочестие, които открито отказваха да дойдат под властта на въздържанието и послушанието, които Божият закон налага. Но много от тях впоследствие се разкаяха и се покориха на Божия повик. Когато Евангелието дойде до тях чрез вестта на Йоан Кръстител: "Покайте се, понеже наближи небесното царство", те се покаяха и изповядаха греховете си (Мат. 3:2).  Чрез сина, който каза: "Аз ще ида, господине", и не отиде, бе разкрит характера на фарисеите. Подобно на този син еврейските водачи бяха непокаяни и самодоволни. Религиозният живот на еврейската нация бе станал една преструвка. Когато Божият глас прогласи на Синайската планина закона, целият народ се зарече да се покорява. Те казаха: "Аз ще ида, господине", но не отидоха. Когато лично Христос дойде, за да представи пред тях принципите на закона, те Го отхвърлиха. Христос бе дал на еврейските водачи от Своето време изобилно потвърждение за Неговата власт и Божествена мощ, но макар и убедени, те не искаха да приемат потвърждението. Христос им бе показал, че продължаваха да се съмняват, защото нямаха духа, който води към послушание. Той им бе заявил: "Заради вашето предание осуетихте Божията дума... Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди" (Мат. 15:6.9).  Сред насъбралите се пред Христос имаше книжници и фарисеи, свещеници и водачи и след като разказа притчата за двамата сина, Христос отправи към слушателите Си въпроса: "Кой от двамата изпълни бащината си воля?" Забравяйки себе си, фарисеите отговориха: "Първият". Те го казаха без да осъзнават, че произнасяха присъда срещу себе си. Тогава от устните на Христос се отрони порицанието: "Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате." Йоан Кръстител дойде, проповядвайки истината, и грешниците бяха убедени и обърнати чрез Неговото проповядване. Те щяха да влязат в небесното царство преди онези, които в собствена правда се противяха на
тържественото предупреждение. Бирниците и блудниците бяха невежи, но даваха на хората знание върху пътя на истината. Те обаче отказаха да ходят по пътеката, която води до Божия рай. Истината, която трябваше да е за тях ухание от живот за живот, стана ухание от смърт за смърт. Явни грешници, които се погнусиха от себе си, бяха получили кръщението от ръцете на Йоан; но тези учители бяха лицемери. Собствените им упорити сърце препятстваха приемането на истината.Те се противяха на убеждението на Светия Дух и отхвърлиха послушанието спрямо Божиите заповеди. Христос не им каза: "Вие не можете да влезете в небесното царство"; но показа, че пречката, която ги възпрепятстваше да влязат бе създадена от самите тях. Вратата все още бе отворена за тези еврейски водачи, Той все още ги канеше. Христос копнееше да ги види убедени и обърнати. Свещениците и старейшините на Израил прекарваха живота си в религиозни церемонии, които считаха за твърде свети, за да бъдат свързани със светска дейност. Ето защо се предполагаше, че животът им е напълно религиозен. Но те извършваха церемониите си, за да бъдат видени от хората, та да може светът да ги приеме като блогочестиви и богопосветени. Докато се преструваха, че се покоряват, те отказаха да отвърнат с послушание на Бога. Не живееха истината, която си представяха че поучават. Христос обяви Йоан Кръстител за един от най-великите пророци, и показа на слушателите Си наличието на достатъчно доказателства за това, че Йоан е Божи вестител. Думите на проповядващия в пустинята бяха изпълнени със сила. Той носеше вестта си неотклонно, порицавайки греховете на свещениците и водителите и напътствайки ги към делата на небесното царство. В отказа им да вършат определеното за тях дело, Йоан им посочи тяхното греховно незачитане на властта на небесния им Отец. Не отстъпи пред греха и мнозина се отвърнаха от неправдата си. Ако еврейските водачи бяха искрени, щяха да приемат и Йоановото свидетелство и Исус като Месия. Но те не показаха плодове на покаяние и правда. Тъкмо онези, които те презираха, ги изпревариха в Божието царство. В притчата синът, който каза: "Аз ще ида, господине!" се представяше за предан и покорен; но времето доказа, че има само вид на такъв. Той не обичаше истински баща си. Така и фарисеите се хвалеха със своята святост, но при изпитание тя се оказваше напълно недостатъчна. Когато бе в техен интерес, те правеха изисквания на закона много точни; но когато се очакваше послушание от самите тях, те чрез лукави софизми осуетяваха силата на Божиите наставления. За тях Христос обяви: "според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат" (Мат. 23:3). Те нямаха истинска любов към Бога или човека. Бог ги канеше да бъдат Негови съработници за благословението на
света; но докато привидно приеха повика, на дело отхвърлиха послушанието. Уповаваха на себе си и се хвалеха със своята доброта, но нарушаваха грубо Божиите заповеди. Те отказаха да вършат определеното им от Бога дело и поради тяхното престъпление Господ бе на път да се отдели от непокорната нация. Собствената правда не е истинска и онези, които клонят към нея ще бъдат оставени да понесат последиците от поддържането на една трагична заблуда. Мнозина днес твърдят, че се покоряват на Божиите заповеди, но в сърцата им липсва Божията любов, която да потече към други. Христос ги призовава да се съединят с Него в Неговото дело за спасение на света, но те се задоволяват с думите: "Аз ще ида, господине" и не отиват. Не сътрудничат на онези, които служат на Всемогъщия. Тези хора са лентяи. Подобно на неверния син те дават лъжливи обещания на Бога. Поемайки върху себе си тържествения завет на църквата, те се заричат да приемат и да се покоряват на Божието слово, да се отдадат на служба към Бога, но не го правят. Привидно заявяват, че са Божии чеда, но техният живот и характер показват липса на връзка с Него. Тяхната воля не е предадена на Създателя. Животът им е една лъжа. Те се появяват да изпълнят обещанието за послушание, щом то не включва жертва; но когато се изисква себеотрицание и самопожертвувателност, когато виждат да се издига кръста, те се отдръпват. Така убеждението за дълга изчезва, а познатото престъпване на Божиите заповеди стават навик. Слухът може да чува Божието слово, но духовните сили на възприятието са замрели. Сърцето се закоравява, съвестта се притъпява. Не мислете, че понеже не проявявате категорична враждебност към Христос, вие Му служите. Така мамим собствените си души. Чрез отказ да раздадем даденото ни от Създателя било то време, средства или някое друго от поверените нам Негови дарове, за да ги използваме в Неговото служене,, ние работим срещу Него. Сатана използва равнодушната, сънлива леност на мними християни, за да укрепи силите си и да спечели души на своя страна. Мнозина, които мислят, че макар да не вършат навременно дело за Христос, са пак на Негова страна, помагат на неприятеля да печели почва и предимства. Чрез пропуска им да бъдат усърдни работници за Учителя, като оставят неизпълнени задължения и неизречени думи, те са позволили на Сатана да печели контрол върху души, които можеха да бъдат привлечени към Христос. Никога не ще бъдем спасени в леност и бездействие. Не съществува подобно нещо - истински обърната личност, живееща безпомощен, безполезен живот. Не е възможно за нас да влезем в небето, пасивно носени от течението. Никой мързеливец не може да влезе там. Ако не се стремим да добием достъп до царството, ако не търсим усърдно да научим какво
постановяват неговите закони, няма да сме годни за дял в него. Онези, които отказват да сътрудничат с Бога, не биха сътрудничили с Него в небето. Не би било безопасно вземането им в небето. Има повече надежда за бирниците и грешниците, отколкото за онези, които познават Божието слово, но отказват да му се покорят. Този, който се вижда като грешник, чийто грях не е простен, който знае, че покварява душа, тяло и дух пред Бога, се притеснява да не би завинаги да бъде отстранен от небесното царство. Той осъзнава болестното си състояние и търси изцеление от великия Лекар, който е казал: "Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя" (Йоан 6:37). Тези души Господ може да използва като работници в лозето Си. Христос не осъди сина, отказал за малко време да се покори на бащината си заповед, ала не го и похвали. Групата, която като първия син отказва да се подчини, не заслужава похвала за подобно поведение. Тяхната откровеност не трябва да се разглежда като добродетел. Осветена от истината и святостта, тя би превърнала хората в смели свидетели за Христос; но използвана такава каквато е от грешника, тя е оскърбителна и предизвикателна и клони към богохулство. Фактът, че човекът не е лицемер, не го прави по-малко грешник. Когато призивите на Светия Дух стигнат до сърцето, единствената ни сигурност е в незабавния ни отклик. Когато дойде повикът: "Иди и работи днес на лозето", не отхвърляте поканата. "Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си" (Евр. 4:7). Опасно е всяко отлагане да се покорим, защото повече никога може да не чуем поканата. И нека никой не се ласкае, че подхранваните известно време грехове могат отново лесно да бъдат изоставени. Това не е така. Всеки поддържан грях отслабва характера, укрепва навика и резултатът е физическа, умствена и морална поквара. Може да се покаете за злото, което сте сторили, и да стъпите в правия път, но характерът на ума ви и фамилярността ви със злото ще ви затрудни при различаването между праведно и грешно. Чрез оформените лоши навици Сатана отново и отново ще ви напада.  В заповедта: "Иди и работи днес на лозето", изпитът по искреност се поднася на всяка душа. Ще бъдат ли делата така добри както и думите? Ще използва ли призованият цялото знание, което има, работейки предано, безкористно за Собственика на лозето? Апостол Петър ни наставлява за плана, по който трябва да работим. "Благодат и мир да ви се умножи", казва той "чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов" (IIїПетр. 1:2-7). Ако обработваш предано лозето на душата си, Бог те превръща в Свой съработник и ще трябва да вършиш едно дело не само за себе си, но и за други. Представяйки църквата като лозе, Христос не учи, че трябва да ограничим симпатиите и действията си до своите собствени членове. Господното лозе трябва да се уголемява и да се разпростира по всички части на земята. Когато получим наставлението и благодатта на Бога, би трябвало да споделим с други познанието за грижата по скъпоценните растения. Така може да разширим лозето на Господа. Бог бди за потвърждение на нашата вяра, любов и търпение. Той гледа да види дали използваме всяко духовно предимство, за да станем умели работници в Неговото лозе на земята, та да може да влезем в Божия Рай, този едемски дом, от който Адам и Ева бяха изпъдени поради престъплението. Бог е в бащинска връзка със Своя народ и изисква от нас предано служене. Разгледайте живота на Христос. Начело на човечеството, в служба на Своя Отец, Той е пример за това, което всеки син може и би трябвало да бъде. Днес Всевишният изисква от човешките същества послушанието, което Христос прояви. Той служеше на Своя Отец с любов, доброволно и свободно. "Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля", обяви Той, "Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Пс. 40:8). Христос не смяташе никоя жертва за твърде голяма, никое усилие за твърде тежко, за да завърши делото, за което дойде. На дванадесетгодишна възраст Той каза: "Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?" (Лука 2:49). Той бе чул повика и бе поел делото. "Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа." (Йоан 4:34). Така трябва да служим на Бога. Служи само оня, който действа по най-високия стандарт на послушанието. Божиите синове и дъщери трябва да докажат себе си като съработници на Бога, Христос и небесните ангели. Това е изпитът за всяка душа. За тези, които Му служат предано, Господ казва: "Тия ще бъдат Мои... Да! избрана скъпоценност, в деня, който определям и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи." (Мал. 3:17) Голямата Божия цел в осъществяването на Неговото провидение е да изпитва хората, да им дава възможност да развият характера си. По този начин се доказва покорството им към Неговите заповеди. Добри дела не купуват Божията любов, но разкриват наличието и в нас. Ако предаваме волята си на Бога, ние няма да работим, за да я заслужим. Неговата любов ще бъде приета в душата като безвъзмезден дар и от любов към Него с наслада ще се покоряваме на Неговите заповеди.  
Днес има само две групи в света и само две групи ще бъдат познати в съда - онези, които нарушават Божия закон и тези, които му се покоряват. Христос даде пробата, чрез която да се потвърди нашата вярност или невярност. "Ако Ме любите, казва Той, "ще пазите Моите заповеди... който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби, а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему... Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който ме е пратил." "Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз упазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов" (Йоан 14:15.21.24; 15:10).  
 

Follow Us

Subscribe Our Newsletter

Amazing Deals, Updates & Freebies In Your Inbox

People's Poll

Ако имахте средства, къде предпочитате да живете?
logo

Изучавай Библията и открий
истинската връзка с Исус

banner

Social & newsletter

© 2017 Gospel Media. All Rights Reserved.Design & Development by Gospel media

Search